АЙКИДО

Есенното небе беше ясносиньо, а денят - топъл. Беше един от онези дни, които примамват хората навън, за да вдъхнат аромата на есента за последен път преди настъпването на зимата. Вниманието ми беше привлечено от две деца, които играеха на върха на хълма. Едното от тях взе нещо в ръката си, залюля я с плавно движение и във въздуха остана диря от дребни мехурчета, обагрени в цветовете на дъгата. Детето отново потопи пръчицата си в сапуна, вдигна я до сериозното си личице и издуха навън огромен красив балон. После децата закачливо започнаха да изпращат мехурчета помежду си, а аз внимателно гледах какво ще стане, когато сапунените мехури се сблъскат. Понякога се спукваше само единият, понякога и двата. Рядко успяваха да прилепнат един до друг и все пак да останат два отделни мехура. Най-прелестна гледка според мен представляваха двата мехура, слели се в един и носени от вятъра.

Докато наблюдавах децата, разбрах нещо много важно. Във въздуха нежните мехури добиваха различни форми и очертания, но всъщност бяха направени от едно и също нещо. Помислих си колко ясно се съотнасят животът и бойните изкуства към невинната детска игра.

Пътят на Айкидо може да се проследи в историята със сапунените мехури и по-специално в двата, слели се в едно. Детето духа решително и търпеливо, докато нежният мехур се оформи и полети. Така става и с живота на човека: родителите ни отглеждат, докато станем достатъчно големи, за да се грижим за себе си. Подобно на мехурите, хората са различни, но същността им е еднаква.

Основателят на Айкидо, Морихей Уешиба, казваше: “Айкидо е пътят на ненасилието, сливането и хармонията”. Движенията на Айкидо не отвръщат на силата със сила. Те не са като мехурите, които се удрят и се пукат, а напротив - тези движения се хармонизират подобно на мехурите, слели се в едно.

Докато се занимават с Айкидо, и учителите, и учениците са длъжни да открият сърцето на това бойно изкуство и да го направят сърце на целия си живот. Ежедневието ни е изпълнено с усилен труд, задължения и отговорности. Колко часа можете да отделите за Айкидо? Най-много два-три. Можете ли да го правите всеки ден? Всъщност не. В действителност само малка част от съществуването ви преминава във физическите упражнения Айкидо.

Инструкторът по бойни изкуства се нарича “ шихан ”, т.е. някой, който дава пример. Дълги години се опитвах да открия истинското значение на това да бъдеш шихан . Учителят може да е много добър по Айкидо, техниката му да е отлична, премятанията му - превъзходни, а китките му - толкова силни, че да нямат нужда от никакви стимулиращи упражнения, но какъв е смисълът на всичко това? Умението да практикуваш и преподаваш Айкидо означава твърде малко, ако човек не научи нещо от бойното изкуство и не го приложи в живота си. Отговорността на шихан се състои в това, да покаже как философията на неговото или нейното бойно изкуство може да се приложи на практика в живота. Тя или той не трябва да бъдат учители само в доджото и да демонстрират единствено различни физически упражнения.

Практиката не е ограничена от очертанията на квадратния тепих. Ако разтворим умовете си и погледнем Айкидо от друг ъгъл, ще се убедим, че то е навсякъде и по всяко време. А започнем ли така, можем смело да се отправим в търсене на умствената нагласа, наречена с името Айкидо. Не трябва сляпо да се доверяваме на някакво вече утвърдено определение за това бойно изкуство. Безусловното съгласие ме изпълва с тревога.

Дзен-будистката мъдрост “ Хобо коре доджо ” гласи:

“Твоят живот е твоето доджо ”.

Животът ви се променя всеки миг и вие трябва да сте достатъчно гъвкави и непрекъснато да се хармонизирате с него.

По време на практикуването на Айкидо възникват много въпроси и проблеми и то предимно пред инструкторите. Наглед простите въпроси на начинаещите понякога изискват доста труден отговор. Например Айкидо движението започва едва след като са те хванали или ударили. От гледна точка на учителя това се разбира от само себе си, но ето какво ме запита веднъж един начинаещ: “Какво става, ако партньорът ти най-неочаквано пусне ръката ти по средата на нападението?” Отговорът ми гласеше: “Засмей се и почни отново”. Този простичък наглед въпрос дълги години не ми даваше мира. До отговора му, подобно разгадаването на Дзен-коаните, не се стига лесно. Може би някои инструктори на мое място биха посъветвали ученика си да използва пробива и да контраатакува, но много по-трудно е да се усмихнеш и да подадеш ръка за помощ, отколкото да отговориш с удар.

Друг ученик ме попита: “Защо се покланяме преди боя?” Още един прост въпрос, предполагащ също толкова лесен отговор. “Покланяме се в знак на почит към основателя.” Това е така. Но всъщност ние се кланяме не на основателя, а на образ от снимка. Разбрах това и се опитах да намеря нов отговор. Все още размишлявам...

Един начин да разтълкуваме това е като си припомним, че зад стената се намира кабинетът на собственика, седнал зад бюрото. 365 дни годишно ние благопристойно му се кланяме и му плащаме дължимите суми. Може да го разтълкуваме като молитва към хазяина.

И все пак ние се покланяме. Много хора ежедневно свеждат глава пред портрета на първооснователя (и пред стената, на която виси) невинно и добронамерено. Нека помислим как тази стена се отразява на ежедневието ни.

Много са проблемите и трудностите, възправили се като “стена” пред нас. Като ги поздравяваме, както правим със стената в доджото , шансовете ни да ги преодолеем стават много по-големи. Дори и да не успеем да прескочим някоя стена, можем да научим много от нея. Ако благосклонно приемете тези стени като учители, животът ви става вашето доджо , а погледнете ли на съществуването си по този начин, светогледът ви се разширява и умиротворява.

Това е смисълът на “ Хобе коре доджо ”. Твоят живот е твоето доджо . Погледнете ли на живота си по този начин, голяма част от напрежението и страданието ще избликнат и подобно на сапунен мехур ще отлетят надалеч. В това се крие смисълът на Айкидо: път на любовта и хармонията. От вас зависи дали ще изградите живота си по този начин.

Айкидо е навсякъде, стига да умеете да виждате.

Най-много се страхувам от опитите да се откъсне Айкидо от живота; да се търсят отговорите единствено в доджото , да станеш зависим от някаква ограничена представа за Айкидо. Бойното изкуство не е свръхсила. Това е пълна заблуда. Докато пишех втората редакция на главата “Къде е Ки? ”, мнозина от помощниците ми се тревожеха, че думите ми са прекалено остри и могат да засегнат някого, но ако искам да остана верен на учението на Нипон Кан, аз не мога да пренебрегна значението, което отдавам на Ки в тази глава. Важно е да се разсеят възникналите заблуди. По същия начин синът на първооснователя - Дошу Кишшомару Уешиба - твърди, че човек открива Ки не само като следва сляпо определението, дадено от друг човек. Само чрез ежедневни упражнения ( гьо ) - в и извън доджото - може да бъде постигнато разбирането ( етоки ).

Вероятно някои хора ще ме критикуват. Напълно ги разбирам.